СЛЕД „ПЪРВАТА СВЕТОВНА КОНФЕРЕНЦИЯ
ПО БИОЛОГИЧНО ПЧЕЛАРСТВО”,
ПРОВЕДЕНА ОТ 27 ДО 29 АВГУСТ 2010 г. В СЛЪНЧЕВ БРЯГ
Д-р Динко Динков, д.в.м.
Тракийски университет, Стара Загора
Член на Международната комисия по меда и на организационния
научен комитет на конференцията

През последните години изискванията на консуматорите по отношение на пчелния мед се завишиха. Все повече потребители по света, а напоследък и у нас изявяват своите предпочитания по отношение на т.нар. биологично произведен пчелен мед (“organic honey”). Това, според съвременните разбирания означава, че произведените по биологичен начин пчелни продукти следва да притежават натурални и специфични за района на получаване качества, да нямат недопустими замърсявания, да имат високо качество и не на последно място да осигуряват сигурен здравословен ефект при консумирането им от човека.
Основна цел на биологичното пчеларство е получаването на колкото е възможно по-чисти, екологични и висококачествени пчелни продукти. Гаранциите за високо качество, естествени характеристики и здравословен ефект се осигуряват изцяло при производството на биологичния пчелен мед.
Основен фактор при производството на биологичния пчелен мед представляват гаранциите за ниска замърсеност на околната среда, в районите на получаването му. Следващ по важност елемент е прилагането от пчеларите на добри пчеларски практики, свързани с гарантиране недопускането на замърсявания по „вина” на пчеларя (антибиотици, забранени акарицидни средства, ръжда от стари тенекии и др.), развитие на заболявания по пчелите, както и попадане на замърсители от околната среда или при работата на пчелина - тежки метари, пестициди, радионуклеиди и др. (Bogdanov, S. 2006. Contaminants of bee products, Review article. Apidologie, INRA/DIB-AGIB/ EDP Sciences, DOI: 10.1051/apido:2005043, 37, 1-18. ). Не на последно място, с оглед гарантиране получаването на биологичен пчелен мед представлява важната за пчелните семейства, адекватна на състоянието им грижа от страна на пчеларя, която позволява поддържането през активния сезон на силни пчелни семейства с оптимални възможности за получавене на биологичен пчелен мед.
За да се докаже, че получаваните пчелни продукти са гарантирано „биологични” („organic”), е необходимо пчелните семейства да бъдат сертифицирани от утвърдени в нашата страна сертифициращи организации като „Балкан Биосерт” или от международни структури за сертификация, разполагащи с нужните референции и компетенция за осъществяване на надзорни функции (напр. Биоланд, Деметр и др.). Процедурите, свързани със сертификацията са специфични за съответната сертифицираща организация, което означава, че желаещите да пристъпят към сертификация пчелари следва освен добре да познават критериите за биологично производство на пчелен мед, а така също и да проучат изискванията на съоответната сертифицираща структура. Трябва да се подчертае, че сертификацията е доброволен процес, изисква лична ангажираност на пчеларите, средства и немалко усилия за покриване на изискванията и доказване на съответствие със специфичните критерии.
От 27 до 29.08.2010 г. в Слънчев бряг в нашата страна се проведе „ПЪРВАТА СВЕТОВНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО БИОЛОГИЧНО ПЧЕЛАРСТВО”. Основна цел на този първи по рода си в световен мащаб форум бе, да се актуализират познанията за практикуване на биологичното пчеларство в различните страни по света, както и да се обсъдят нови идеи, свързани с нуждата от прилагане на общи критерии чрез близки по своите изисквания за различните страни стандарти за биологично производство на пчелни продукти. На конференцията участваха над 180 научни работници, представители на сертифициращи организации и пчелари от 28 страни на света.
На конференцията присъства и президента на Световната пчеларска организация Г-н Жил Ратия, както и голям брой изтъкнати учени от целия свят.Конференцията бе открита от Г-н Кирил Кирков, представител на Министерството на земеделието и храните, което бе основен спонсор на изявата. В словото си той посочи,че за РБългария биологичното производство на пчелни продукти добива все по-голямо значение. Държавата подпомага биологичното пчеларство като осигурява чрез Програмата за развитие на селските райони по 11,5 евро на пчелно семейство, сертифицирано за биологично производство. Интересът към програмата е голям и от началото на 2010 г. до настоящия момент са подадени 171 заявления за подпомагане от пчелари, отглеждащи общо 23 700 пчелни семейства.
През трите дни на конференцията бяха представени голям брой научни проучвания и актуални данни за развитието на биопчеларството в различните части на света. Обсъдиха се и някои нови предложения по отношение на бъдещото унифициране на критериите за биологично производство на пчелни продукти в целия свят.
Посочено бе, че много важно за желаещите да се занимават с биологично пчеларство пчелари е, преди да пристъпят към проучаване на изискванията на различните сертифициращи органи добре да се запознаят с действащите в момента национални изисквания по отношение на биологичното производство на пчелен мед. Следва да се подчертае, че изискванията към биологично произвежданите пчелни пордукти в нашата страна са напълно хармонизирани с критериите, заложени в действащото Европейско законодателство (European Union Council Regulation on organic beekeeping. 1999. COUNCIL REGULATION (EC) No 1804/1999 of 19 July 1999 supplementing Regulation (EEC) No 2092/91 on organic production of agricultural products and indications referring thereto on agricultural products and foodstuffs to include livestock production, 24.8.1999 EN Official Journal of the European Communities L 222/1, pp. 1-13).
В световен аспект специфични изисквания към биологичните пчелни продукти в различните географски ширини могат да се открият и в следните нормативни документи:
- САЩ: USA N.O.S.B. standard draft for organic beekeeping. 2008. Department of Agriculture, Agrucultural Marketing Service, USDA, National Organic Program (NOP)—Access to Pasture (Livestock), Proposed Rule, Federal Register, Vol. 73, No. 207, Friday, October 24, 2008;
- Нова Зеландия: New Zealand technical rules for organic beekeeping. 2001. BIO-GRO New Zealand Organic Standards. Module 4.6 honey and bee products production standard. Available at http://www.bio-gro.co.nz;
- Канада: Canadian Organic Honey Standards. Available at http://cba.stonehavenlife.com/2008/08/organic-honey-standards-in-canada/.

В РБългария изискванията към производството на биологичен пчелен мед са регламентирани с Наредба № 35 от 30 август 2001 г. за биологичното отглеждане на животни и биологично производство на животински продукти и храни от животински произход и неговото означаване върху тях (РВ, бр. 13 от 2006 г.)
В този нормативен акт са разписани основните изисквания, на които следва да отговаря пчелинът, в който ще се произвеждат по биологичен начин пчелни продукти.

Какви са по-важните изисквания при биологичното производство на пчелни продукти в нашата страна, според действащата нормативна уредба ?
НАРЕДБА № 35 ОТ 30 АВГУСТ 2001 Г. ЗА БИОЛОГИЧНОТО ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЖИВОТНИ И БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЖИВОТИНСКИ ПРОДУКТИ И ХРАНИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД И НЕГОВОТО ОЗНАЧАВАНЕ ВЪРХУ ТЯХ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 13 ОТ 2006 Г.)
ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ И МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ (Обн. ДВ. бр.80 от 18 Септември 2001г., изм. ДВ. бр.13 от 10 Февруари 2006г.)
Раздел VIII.
Пчеларство и пчелни продукти
Чл. 56. Когато един производител притежава няколко пчелни семейства на една и съща територия, всички пчелни семейства се отглеждат в съответствие с правилата за биологично производство.
Чл. 57. (1) Пчелният мед и пчелните продукти се продават като произведени по биологичен начин само ако правилата на биологичното производство са спазвани поне една година.
(2) През преходния период восъкът се подменя съгласно чл. 72.
Чл. 58. (1) При избор на породи пчели производителят взема предвид приспособяването на породата към местните условия, жизнеспособността є и устойчивостта на пчелите към болести и неприятели.
(2) При избора по ал. 1 се предпочитат европейските породи от Apis mellifera и техните местни екотипове.
Чл. 59. (1) Пчелните семейства се създават чрез размножаване на съществуващите пчелни семейства или прибавяне на пчелни семейства от стопанства с биологично производство.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) С разрешение на контролния орган пчелните семейства в стопанството, които не се отглеждат съгласно правилата на наредбата, могат да преминат преходен период.
(3) Пчелните семейства в стопанство с биологично производство могат да се подновяват и възстановяват с пчелни семейства от стопанство с небиологично производство, когато:
1. липсват пчелни семейства, които отговарят на изискванията на тази наредба;
2. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) има висока смъртност на пчелните семейства поради здравословни причини или природни бедствия в стопанства в преходен период.
(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Всяка година 10% от пчелните семейства в пчелина могат да се подменят с пчели майки и пчелни семейства, които произхождат от стопанство, което не е въвело биологичен начин на производство, при условие че пчелите майки и пчелните семейства се настаняват в кошери с пити или восъчни основи, взети от биологично производство. В този случай не се изисква преходен период.
Чл. 60. (1) Пчелините се разполагат в райони, в които има достатъчно медоносна растителност, източник на натурален нектар, медна роса и полен, и в близост до вода.
(2) Източниците на нектар и полен в радиус до 3 км от месторазположението на пчелина се състоят от растения, произвеждани по биологичен начин, и растения с диворастящ произход.
(3) Пчелините се разполагат на достатъчно голямо разстояние от всякакви източници на възможно замърсяване.
(4) Изискванията по ал. 1, 2 и 3 не се прилагат за области, където не може да има цъфтеж или когато пчелните семейства не са в активно състояние.
Чл. 61. (1) В края на производствения период кошерите задължително се оставят с резерви от мед и полен в необходимото количество за изхранване на пчелите през зимата.
(2) Изкуствено хранене на пчелните семейства се разрешава, когато оцеляването на кошерите е застрашено поради неблагоприятни климатични условия. Изкуственото хранене се извършва с биологично произведен мед за предпочитане от същото производство.
(3) Контролният орган разрешава изкуствено хранене с биологично произведен захарен сироп или захарна меласа, когато поради климатични условия медът кристализира.
(4) Производителят на пчелен мед и пчелни продукти води дневник за пчелините, в който вписва данни за вида на храната, дати, количества и кошери, където се използва изкуствено хранене.
(5) При биологичното производство не се разрешава използването на продукти, различни от посочените в ал. 1, 2 и 3.
(6) Изкуствено хранене се разрешава само между последното прибиране на реколтата от мед и 15 дни преди началото на следващия период на събиране на нектар и медна роса.
Чл. 62. За профилактика на заболяванията по пчелите се прилагат следните мерки:
1. избор на продуктивни и устойчиви срещу заболявания породи и линии пчели;
2. полагане на системни грижи за пчелните семейства според годишния сезон чрез:
а) подмяна при нужда на пчелите майки;
б) редовни прегледи на пчелните семейства за ранно откриване на заболяванията;
в) контрол на търтеевото пило;
г) поддържане на добро хигиенно и ветеринарно-санитарно състояние на пчелините и на спомагателните постройки към тях и провеждане на редовна профилактична дезинфекция и дезинсекция на оборудването и пчеларския инвентар;
д) своевременно унищожаване на замърсени материали и източници на инфекциозни причинители и провеждане на заключителна дезинфекция;
е) редовна подмяна на восъчните пити;
ж) постоянно поддържане в кошера на достатъчен брой пити с мед и прашец;
з) зазимяване на кошерите с нужното количество мед и прашец, достатъчно за нормално презимуване на пчелните семейства.
Чл. 63. При констатиране на заразно или паразитно заболяване на пчелни семейства собственикът осигурява ветеринарномедицинско лечение, като в случай на заразно заболяване лечението се съчетава с карантиниране на пчелина.
Чл. 64. (1) При биологичното производство за лечение се използват:
1. фитотерапевтични лекарствени средства (растителни екстракти и есенции с изключение на антибиотици);
2. хомеопатични лекарствени средства (растителни, животински или минерални).
(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Когато средствата по ал. 1 са неефективни в борбата с болестите и паразитите и има опасност пчелното семейство да загине, ветеринарният лекар прилага синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти и антибиотици.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Забранява се употребата на синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти и антибиотици за профилактика на заболяванията.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) След употребата на синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти всички восъчни пити се подменят с нови рамки с восъчна основа, произхождаща от стопанство с биологично производство, и третираните пчелни семейства се подлагат на преходен период една година.
(5) Изискването по ал. 4 не се прилага при третиране на пчелните семейства с мравчена киселина, млечна киселина, оцетна киселина, оксалова киселина и ментол, тимол, евкалиптол или камфор при опаразитяване с Varroa jacobsoni.
Чл. 65. (1) Собственикът на пчелина е длъжен да има здравен паспорт, в който ветеринарният лекар, провел лечението, вписва следните данни:
1. диагноза;
2. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2006 г.) вид на приложения ветеринарномедицински продукт, включително обозначение на активните му фармакологични съставки;
3. доза, в която е приложен препаратът;
4. начин на прилагане;
5. карентен срок на приложения препарат.
(2) Данните по ал. 1 се декларират пред контролния орган преди пчелите и пчелните продукти да се предложат на пазара като произведени по биологичен начин.
Чл. 66. При възникване на екстремна ситуация в района, на чиято територия е разположен пчелинът, в него се провеждат задължителните според Закона за ветеринарномедицинската дейност мероприятия с цел профилактика и ликвидиране на заболяването.
Чл. 67. Забранява се:
1. унищожаването на пчелите в пчелните пити като метод за добиване на мед и други пчелни продукти;
2. защипването на крилата на пчелите майки и всяко друго осакатяване на пчелите;
3. използването на синтетични репеленти по време на операциите за извличане на меда.
Чл. 68. (1) Разрешава се убиването на старата пчела майка, когато тя се сменя с нова.
(2) Разрешава се унищожаването на мъжкото потомство само с цел ограничаване инфекцията с Varroa jacobsoni.
Чл. 69. Всяко преместване на пчелина се съгласува с контролния орган.
Чл. 70. В дневника по чл. 61, ал. 4 производителят вписва всички действия по изваждането на питите и извличането на меда.
Чл. 71. (1) Кошерите и инвентарът за производство на мед се изработват основно от естествени материали, които не представляват риск от замърсяване на околната среда и пчелните продукти.
(2) В кошерите се използват само природни продукти като прополис, восък и растителни масла.
Чл. 72. (1) За нови основи се използва пчелен восък от стопанство с биологично производство.
(2) В случаите на ново настаняване или през преходния период контролният орган може да разреши използването на восък, който не е от биологично производство, когато на пазара няма биологично произведен пчелен восък и при условие, че восъкът е от восъчни разпечатки.
Чл. 73. Забранява се извличането на мед от пити, които съдържат пило.
Чл. 74. За предпазване на рамките, кошерите и питите от вредители се използват само препаратите, посочени в приложение № 6.
Чл. 75. Разрешават се физическите манипулации със струя и директен пламък.
Чл. 76. Материалите, сградите, оборудването и инструментите се почистват и дезинфекцират с препарати, използвани в пчеларството, посочени в приложение № 5.
Приложение № 5 към чл. 3, ал. 1, т. 3
Продукти, разрешени за използване при почистването и дезинфекцията на помещенията и инсталациите (напр. оборудване, прибори, съдове и уреди)
1. Калиев и натриев сапун
2. Вода и пара
3. Варно мляко
4. Вар
5. Негасена вар
6. Натриев хипохлорит (например течна белина)
7. Сода каустик
8. Поташ (калиев карбонат)
9. Водороден пероксид
10. Натурални есенции от растения
11. Лимонена, пероцетна, мравчена, млечна, оксалова и оцетна киселина
12. Алкохоли (например спирт)
13. Формалдехид
14. Препарати за почистване и дезинфекция на вимето на животните и доилните съоръжения
15. Натриев карбонат

Какви са актуалните данни за биологично сертифицираните пчелни семейства и годишно произвеждания биологичен пчелен мед в света?
Лидер в производството на биологичен пчелен мед в световен аспект е Бразилия, която предлага годишно около 40 000 t биологичен пчелен мед. На второ място е Аржентина, която за 2008 г. е имала обща продукция от биологично произведен сертифициран мед от 1279 t. На трето място се нарежда Мексико с годишно производство на биологичен мед от около 1150 t.

Какви са сведенията за биологичното пчеларство в Европейския съюз?
В Европейския съюз биологичното пчеларство представлява между 0,1% и 13% от конвенционалното пчеларство. Броят на сертифицираните пчелни кошери варира от 1000 до 100 000, или това е от 0,1% до 8% от общия брой на кошерите. Лидер по отношение на сертифицираните пчелни семейства е Италия, където този брой е около 100 000. На второ място е Испания с 57 600 сертифицирани пчелни семейства. България се нарежда на трето място - по официални данни за нашата страна са сертифицирани около 40 000 пчелни семейства. Средно всеки европейски биопчелар управлява около 141 кошера, което е неколкократно повече от тези при конвенционалното производство – 28 кошера. (по информация от „Първата световна конференция по биологично пчеларство”, 27-29.08.2010, Слънчев Бряг, РБългария)

Къде сме ние ?
Напоследък и в нашата страна се наблюдава трайна тенденция при определени групи потребители и изявени предпочитания по отношение на биологично произвеждания пчелен мед. В тази връзка следва да се подчертае, че РБългария има големи перспективи за производството на биологични пчелни продукти особено в определени фитогеографски области на страната.
Според достъпните данни, като екологични и от там с потенциал за развитие на биологично пчеларство в България са сертифицирани 1 557, 930 км² тревни площи и 2 426, 770 км2 гори, в които в момента се събират основно медицински растения, гъби и плодове.
По данни от 2005 г. в нашата страна са били сертифицирани 23 508 пчелни семейства, произвеждащи 983,6 t биологични пчелни продукти (http://www.marica.bg). Според информацията в края на 2009 г. в нашата страна има около 35 000 сертифицирани пчелина по критериите на 834/2007 EC директива, произвеждащи годишно 1680 t биологичен пчелен мед на година. Броят на сертифицираните пчелари към момента не е изяснен точно поради това, че честа практика е груповата сертификация, която на конференцията бе дискутирана обширно от гледна точка на възможностите при групова сертификация отделните пчелини да се намират на различни растояния, за тях отделните пчелари да полагат различни грижи, което да доведе до до съмнение относно биологичния характер на меда в тях. Независимо от тези факти, на конференцията бе изтъкнато, че по последни данни броят на сертифицираните пчелари у нас е между 100 и 150. Според официални данни към момента в страната има сертифицирани около 40 000 пчелни семейства, което ни нарежда на трето място в ЕС. От тях годишно се произвежда, преработва и реализира голямо количество пчелен мед, предназначен основно за износ. През настоящата година предстои извършването на цялостно преброяване на земеделските стопанства и в частност на пчелините, което ще даде възможност да се получи точна информация, както за общия им брой, а така също и по отношение на сертифицираните в РБългария биологични пчелини.

Какво най-важно се реши на конференцията ?
Най-важните дискусии и предложения на конференцията бяха свързани с обсъждането на предложението на проф. Трасиволу от Гърция за промяна в две от клаузите на действащото законодателство в областта на биологичното пчеларство, а именно:
- В бъдеще да не се изисква отстояние на биологичните пчелини от минимум 3 км. до възможни източници на замърсяване като заводи, интензивно земеделие и др. Предложено бе изискването за разстояние напълно да отпадне и в случай, че се докаже чрез изследване на проби от пчелните продукти, че в тях не се установяват замърсители попадащи от околната среда като пестициди, тежки метали и др., те да се приемат като биологични.
- Обсъдено бе и предложението в случай, че се осъществи пълна смяна на восъчните основи на пчелина да не се изисква преходен период от минимум една година към биологично производство, а този период да се намали на 6 месеца.
В последния ден на конференцията бе създадена международна работна група от специалисти, която да предложи на Европейската комисия осъществяването на горепосочените законодателни промени. Всички участници в конференцията се обединиха в мнението, че приемането на тези промени в европейския регламент сериозно би подпомогнало развитието на биологичното пчеларство и насочило все повече пчелари към неговото практикуване.

Как се представиха старозагорските научни работници и пчелари?
Първата световна конференция по биологично пчеларство съвпадна с организирания за поредна година и вече Девети фестивал на меда в гр. Несебър. На конференцията с постери взеха участие Д-р Динко Динков и доц. Иванка Желязкова от Тракийския университет. Д-р Динков представи на гостите на конференцията и доклад на тема: Екологични препарати срещу пчелните заболявания.
На Деветия фестивал на меда в гр. Несебър, който бе открит от Г-н Жил Ратия старозагорските пчелари бяха достойно представени на няколко маси, аранжирани по най-добрия начин. От вкусовите качества на старозагорския мед се впечатлиха всички гости на фестивала, участници в научната конференция. Президента на световната пчеларска организация – APIMONDIA Г-н Жил Ратия (вижте снимките), опита старозагорския мед и поздрави нашите приятели за добрите постижения.