“ОПАСНОСТИ” ПРИ ВЪВЕЖДАНЕ
НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ СТАНДАРТИ ЗА МЕСО И МЛЯКО
Д-р Динко Динков
Тракийски университет
Настоящата статия е по повод на интервюто на д-р Гришина от Български ветеринарен съюз в Новините по БНТ в 22 часа на 02.08.2010 г. Основание за нея е изявлението на уважаемата д-р Гришина по повод на въпрос на водещата във връзка с декларираната от представителката на ветеринарния лекарски съюз “липса на нормативна база в момента в нашата страна, гарантираща отсъствието на антибиотици, хормонални препарати и др. в суровините от преработвателната промишленост като месо, мляко, яйца и пчелен мед”, което според нея “води до недостатъчни гаранции по отношение на отсъствието на такива субстанции в тези суровини и от там до неефективно изпълнение на изискванията на въвеждащите се в нашата страна Български Държавни Стандарти за месни и млечни продукти”.
Посоченото твърдение отразява неточно проблематиката и откровено не отговаря на истината. С присъединяването на РБългария към ЕС през 2007 г. нормативната база по отношение на животновъдството в нашата страна изцяло бе адаптирана с европейските изисквания. Въведени бяха редица нормативни документи, касаещи гарантирането на безопасността за консуматорите и проследяемостта от “фермата до трапезата” на суровините и храните от животински произход. В предприятията от преработвателната промишленост още от 2007 г. е задължително и повсеместно се прилага т.нар. Системата за анализ на опасностите и оценка на риска (HACCP система), с която се гарантира цялостно безопасността на храните по време на тяхното производство. Държавният контрол по отношение на безопасността на суровините и храните от животински произход в нашата страна за момента се осъществява от ДВСК към НВМС. Същият нормативно е регламентиран чрез Закона за ветеринарномедицинската дейност и свързаните с него нормативни документи. В тях са посочени, както правата, така и задълженията на ветеринарните лекари и тяхната роля, както по отношение на предпазване здравето на човека от т.нар. “зоонози” (болести, предаващи се от животните на човека), така и от т.нар. “физични, химични и биологични замърсители, попадащи в храните по цялата верига “от фермата до трапезата”. В този смисъл горепосоченото твърдение на д-р Гришина “за липсата на нормативна боза по отношение на първичното производство на месо, мляко и др. храни от животински произход” говори за недостатъчно познаване на материята и манипулативно за зрителите представяне на специфичната проблематика.
Официалният ветеринарен контрол на суровините от животински произход по отношение на антибиотици, хормонални препарти и др. в нашата страна по същество се осъществява чрез спазване на Национална мониторингова програма за вземане и изследване на проби от суровините и храните от животински произход в акредитирани лаборатории по отношение на антибиотици, хормонални препарати и др. Тази програма се приема ежегодно, утвърждава се законодателно и стриктно се изпълнява от страна на държавните контролни органи от ДВСК. Тя е сварзана с вземане и анализ на проби от суровини и храни по цялата верига “от фермата до трапезата” именно , с оглед национални гаранции за липса на такива субстанции в суровините и храните от животински произход. Задължение на всички производители е стриктно да спазват посочените изисквания, с оглед недопускане в суровините и храните от животински произход на наднормени количества от тези средства (или това са стойности за тези субстанции над утвърдените т. нар. MRL (ем-ер-ел). В случай на констатиране на такива средства официалните контролни органи са задължени и прилагат с цялата сила на закона сериозни санкции по отношение на нелоялните производители или преработватели, посочени в съответните нормативние документи.
В тази връзка следва да се посочи, че MRL стойностите за различните храни са различни, съобразени са с ежедневно допустимите приеми от човек на минимални количества от посочените замърсители на храните, и варират от 10 ppb (микрограма на кг.), каквито са пределно допустимите нива за антибиотици в пчелния мед и могат да достигнат дори до 500, 600 или повече ppb при останалите храни от животински произход. В този смисъл считам за обсолютно некоректно сравнението на д-р Гришина “по отношение за опасностите от страна на съдържание на антибиотици в пчелния мед, с тези при останалите храни от животински произход”. Според д-р Гришина “и пчелният мед може да представлява сериозна опасност по отношение на съдържание на антибиотици”. Това твърдение е свързано с все още ширещото се погрешно мнение при част от ветеринарните специалисти, че за терапия на заболяванията по пчелите все още се използват антибиотични средства. Мога отговорно да заявя, че по отношение на Българския пчелен мед още от 2003 г. е в сила забрана на използването на антибиотици за третиране на пчелите. Този висококачествен и природно чист по същество продукт от години е основен при износа на български хранителни продукти. Все още българския пчелен мед има имиджа на висококачествен и нискорисков за човека по отношение на микроорганизми и антибиотици хранителен продукт.
През 2008 г. IHC (Международната Комисия по Меда), предложи едни от най-ниските максимално допустими стойности (MRL) сред хранителните продукти именно именно за пчелния мед. Това бе свързано с необходимостта от запазване имиджа на пчелния мед сред потребителите като природночист хранителен продукт. Тези изисквания се спазват задължително и в нашата страна от всички преработватели на пчелен мед. Те са са подложени освен на стриктне национален контрол и на изключително сериозен независим международен контрол при износа на този продукт от РБългария. Във връзка с изключително ниските максималнодопустими (MRL) стойности от 10 ppb за антибиотични средства в пчелния мед, както и безспарният факт, че този висококалоричен предукт се препоръчва от специалистите по хранене в ежедневен прием в количества до 80 грама за човек с тегло 80 кг., налагат категоричното становище за изключителната несъщественост по отношение на опасностите за човешкото здраве от страна на антибиотични средства на пчелния мед. В този смисъл посоченото от д-р Гришина в интервюто пред БНТ сравнение на пчелния мед с другите хранителни продукти по отношение на съдаржанието на онтибиотици е най-малкото неадекватно за случая, манипулативно и не отразява обективно същността на проблематиката.
То би могла да се изтълкува абсолютно погрешно и от потребителите на Български пчелен мед не само у нас, но и по света поради още един факт. Като член на организационния комитет за РБългария и на Международната Комисия по Меда (International Honey Commission) към Световната Федерация на Пчеларските Асоциации (World Federation of Beekeepers' Associations Apimondia), имам честта да уведомя Вас и при бипса на информация и на българската общественост за организирането на “1-та Световна Конференция по Биологично Пчеларство” (“1st World Apimondia Conference on Organic Beekeeping”), която ще се проведе от 27-29.08.2010 г. в Слънчев бряг (www.bee-hexagon.net/organic.htm). На този пръв по рода си в световен мащаб научен форум ще се разискват проблемите на биологичното производство на пчелен мед, изискванията към биологичните пчелни продукти и възможностите за наднационалното унифициране на стандартизационните документи в различните части на света. В този смисъл считам, че посочените в БНТ Новините на 02.08.2010 г. (22 ч.), неточни твърдения за “сериозната опасност от съдържание на антибиотици в пчелния мед”, особено в настоящия момент преди този световен форум, могат сериозно да накърнят имиджа на българския пчелен мед.
И накрая би могло да се обобщи, че нормативна база в нашата страна по отношение на суровините и храните от животински произход категорично има, но чрез нея производителите следва не само да се задължават да спазват определени теизисквания, но и да се намерят адакватни финансови лостове и адекватни стимули от страна на държавата, с оглед подпомагане на животновъдството в страната. Такива стимули отдавна се прилагат в ЕС. Друг е въпросът за финансовите затруднения на Държавата в момента, които не позволяват такова финансово стимулиране в адекватни на останалите страни от ЕС размери. В този смисъл решаването на проблемите в животновъдството не е никак леко, изисква много компромиси, както от страна на производителите, така и от страна на законодателите, и разбира се задължителните финансови лостове за подпомагане, които биха позволили нашето животновъдство да се доближи до високотехнологичните изисквания на Европейския пазар. Едва при постигане на баланс от адекватно стимулиране и стриктно спазване на законодателството в нашата страна, всеки производител при проблеми във фермата си, ще търси ветеринарните специалисти, които са единствено компетентните оторизирани от държавата органи по отношение на лечението на животните и гарантиране на безопасността за консуматорите на суровините и храните от животински произход.
Проблеми в животновъдството има много, но тяхното решение би следвало да става в диалог между производителите и задължително следва да се подчертае висококомпетентни по отношение на специфичната проблематика институции.

Вестник “Български фермер” през годините публикува обширна информация, свързана с широкото популяризиране сред фермерите и ветеринарните специалисти в нашата страна на европейските изисквания към фуражите, суровините и храните от животински произход, която би могла, при желание от страна на уважаемите колеги от Ветеринарния съюз, да им помогне при коректното интерпретиране на проблемите.

СПИСЪК С ПУБЛИКАЦИИ НА ВЕСТНИКА, КАСАЕЩИ ПРОБЛЕМАТИКАТА
1. Д. Динков, Безопасността на фуражите и храните е приоритет в Европа, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 843, 17-23.I.2008 г., стр. 1 и 19.
2. Д. Динков, Изисквания към добавки за фуражите и храните, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 845, 31.I-6.II.2008 г., стр. 15 и 20.
3. Д. Динков, Науката в услуга на най-добрите политики, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 848, 21-27.II.2008 г., стр. 16 и 20.
4. Д. Динков, Защита на производителите на фуражи и на потребителите на храни в ЕС, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 849, 28.II. – 5. III. 2008 г., стр. 20.
5. Д. Динков, Развитие на подхода на ЕС към селското стопандство, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 851, 13-19.III. 2008 г., стр. 17.
6. Д. Динков, Безопасността на фуражите и храните в ЕС тръгва още от полето и фермите, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 854, 3 – 9. IV. 2008 г., стр. 16 и 18.
7. Д. Динков, Общи изисквания за хигиена на фуражите, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 856, 17-23.IV.2008 г., стр. 20.
8. Д. Динков, Евроизисквания за лицата, извършващи първично производство и обработка на фуражи, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 857, 24 – 30. IV.2008 г., стр. 15.
9. Д. Динков, Какви са изискванията, когато произвеждате и търгувате с фуражи, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 859, 8-14.V. 2008 г., стр. 17 и 20.
10. Д. Динков, Евроизисквания към производството на фуражи, , в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 862, 29.V.-5.VI. 2008 г., стр. 16.
11. Д. Динков, Изисквания при отглеждане на продуктивните животни, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 864, 12 - 18.VI. 2008 г., стр. 16.
12. Д. Динков, Изисквания към фермерите за покриване на ЕС критериите, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 868, 10 - 16.VII. 2008 г., стр. 17-19.
13. Д. Динков, Път за постигане на съответствие със стандартите за първично производство, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 868, 10 - 16.VII. 2008 г., стр. 20.
14. Д. Динков, Общи изисквания към фермерите у нас за постигане на съответствие с ЕС критериите, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 869, 17 - 23.VII. 2008 г., стр. 16 и стр. 19.
15. Д. Динков, Какви са изискванията за нашите фермери ?, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 871, 31.VII - 6.VIII. 2008 г., стр. 15.
16. Д. Динков, Изисквания за безопасна и ефективна работа, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 872, 7 - 13.VIII. 2008 г., стр. 16 и стр.18.
17. Евг. Владинова, Д. Динков, Скрейпи – опасна ли е и за кого?, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 876, 4 – 10.IX. 2008 г., стр. 15 и стр. 17.
18. Д. Динков, Безопасни храни “от фермата до вилицата”, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 876, 4 – 10.IX. 2008 г., стр. 19.
19. Д. Динков, Хуманното отношение към животните е задължително, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 882, 16 - 22.X.2008 г., стр. 15 и стр. 20.
20. Д. Динков, Хуманното отношение към животните – основно изискване към фермерите, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 885, 6 - 12.XI.2008 г., стр. 17.
21. Д. Динков, Съвременното животновъдство – основа за успех на европазара, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 887, 20 - 26.XI.2008 г., стр. 16 и стр. 18.
22. Д. Динков, Екологични и икономически критерии към производството на биопродукция, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 890, 11 – 17. XII. 2008 г., стр. 18 и стр. 19.
23. Д. Динков, Осигурете редовни профилактични прегледи от ветеринарен лекар, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 890, 11 – 17. XII. 2008 г., стр. 20.
24. Д. Динков, Клането на болни животни може да се извърши и във фермата, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 893, 15 - 21.I.2009 г., стр. 19.
25. Д. Динков, В ЕС се прилагат комплексни мерки за замърсеността на околната среда, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 894, 22-28.I.2009 г., стр. 18.
26. Д. Динков, Как всеки фермер трябва да поддържа документацията си, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 898, 19-25.II.2009 г, стр. 20 – 23.
27. Д. Динков, За и против клонирането на животни, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 900, 5-11.III.2009 г., стр. 17.
28. Д. Динков, Евроизисквания към производството на фуражи, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 912, 28.V. – 3.VI. 2009 г., стр. 17.
29. Д. Динков, Доколко да реабилитираме палмовото масло като съставка на сиренето, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 914, 11 – 17.VI. 2009 г., стр. 15 и стр. 19.
30. Д. Динков, Какво е влиянието на палмовото масло върху човешкото здраве, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 915, 18 – 24.VI. 2009 г., стр. 19.
31. Д. Динков, Мухи в обора = болни животни, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 930, 1 - 7.X.2009 г., стр. 15 и стр. 18.
32. Д. Динков, Не пренебрегвайте опасностите предизвикани от гризачи, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 939, 3-9.XII.2009 г., стр. 16.
33. Д. Динков, Пътят към модерното биологично производство, в-к Български фермер (национален седмичник), бр.940, 10-16.XII.2009 г., стр.18.
34. Д. Динков, Съвременен лабораторен контрол: За ефикасна превенция на опасната трихинелоза, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 950, 18-24.II.2010 г., стр. 15 и стр. 17.
35. Д. Динков, Как да се гарантира безопасност и проследяемост на млякото, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 960, 29.IV. - 5.V.2010 г., стр. 19 и стр. 20.
36. Д. Динков, Най-важни са хигиената и проследяемостта на млякото, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 961, 6 - 12.V.2010 г., стр. 16 и стр. 20.
37. Д. Динков, Общи изисквания към начините за обработка на тора във фермите, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 966, 10-16.VI.2010 г., стр. 16 и стр. 18.
38. Д. Динков, Торът от фермите може да бъде оползотворен пълноценно, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 967, 17-23.VI. 2010 г., стр. 16 и стр. 20.
39. Д. Динков, Наредба дава глътка въздух на млекопроизводителите ни, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 969, 1 – 7. VII. 2010 г., стр. 16 и стр. 20.
40. Д. Динков, Нови нормативни изисквания към животновъдните ферми, в-к Български фермер (национален седмичник), бр. 973, 29.VII.-4.VIII.2010 г., стр. 16, стр. 17 и стр. 19.