Месец март и пчелният мед
Великденският пост
Той не е вегетарианство, а духовна стража в очакване на Възкресението
Много хора продължават да схващат великденския пост като благоприятен период за отслабване. Те го възприемат като телесна хигиенна норма, а не като духовно пречистване. Въздържанието от блажни храни при умерена употреба на постни е само външната страна на четиридесетницата. Истинският пост означава също човек да се въздържа в помислите си и желанията си, да не се гневи, да прощава на враговете си.
Строгите и съхранени до днес правила на четиридесетницата са оформени около IV век. Най-кратко те са обобщени в 56-о правило на VI вселенски събор (678 г.), където е казано, че по време на поста християнинът трябва да се въздържа "както от всичко заклано, така също и от яйца и сирене, които са плод и произведение на онова, от което се въздържаме".
Извън утвърдените от църквата периоди на пост преди празниците Великден, Рождество, Петровден и Успение Богородично, постни са и два дни от седмицата - сряда и петък. Първият напомня за предателството и залавянето на Христос, а вторият - за неговите страдания. В неделя постът е забранен, защото този ден е специален, той е от Царството Небесно и не принадлежи на земното време. В дните на четиридесетницата обаче всички съботи и недели са постни с изключение на празниците Благовещение и Цветница, когато се разрешава риба.
В миналото, когато се е водел по-активен църковен живот, в този период на въздържание се е създавала определена великопостническа атмосфера и тя значително е подпомагала личното усилие. Днес това не е възможно и постът остава акт на лична воля и духовна нагласа, при който, "макар външният човек да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява" (2 Кор. 4:16).

необходими храни по време на най-дългия пост
Изключително важно е по време на поста да пиете повече вода – около 2-3 литра на ден. Ако ви мъчи глад, вдъхнете аромата на подправки като канела и карамфил. Твърди се, че това много помага за овладяването на пристъпите на глад. След завършване на поста, бавно и полека се върнете към нормалното си меню. В никакъв случай не бива още на другия ден да се пристъпи към наяждане с месо, млечни продукти и всичко непозволено до този момент, тъй като това е особено вредно за стомаха и организма ви като цяло.
Великденският пост се пада по време, когато тялото изпитва остра нужда от витамини и минерали. Затова се препоръчва приемането на витамини и шипков и зелен чай. Най-опасен е недостигът на витамин В1, от който отслабва нервната система. Този витамин се съдържа в бобовите и житни храни (зародиш, ръжен хляб, пшеничен пълнозърнест). Храната може да се посоли малко повече.
Недостигът на сол води до разстройство на работата на сърдечния мускул, слабост и световъртежи. Желязото също е необходимо за правилното функциониране на организма и се набавя, заедно с белтъчини, чрез гъби (най-вече манатарки). В меда се съдържат цял спектър от необходими вещества: желязо, магнезий, мед, хлор, калций, натрий, фосфор, алуминий и др. Две чаши прясно изцеден сок на ден зареждат с витамини и подпомагат перисталтиката.
Ето и няколко идеи за храни, които спокойно бихте могли да консумирате по време на пост:

* хляб – всякакъв (освен тези, на които изрично е упоменато, че съдържат яйца или мляко);
* плодове - всякакви;
* зеленчуци - всякакви, поради сезона най-често предпочитани са картофите, зелето и боба;
* „млечни“ продукти на растителна основа – продават се в почти всички по-големи вериги магазини;
* соеви продукти – от мляко, през тофу, както и соева кайма, соеви парченца, соеви шницели, също се намират и соеви кренвирши;
* паста и макарони – освен ако изрично не е упоменато на опаковката, то трябва да знаете, че макаронените изделия не съдържат яйца и други животински продукти и са идеални за постната трапеза;
* риба – всякакъв вид, но само в разрешените за риба дни;
* олио и зехтин – отново само в разрешените дни;
* ориз – всякакъв;
* всякакъв вид зърнени продукти като брашно, жито, овесени ядки, пшеничен зародиш, нахут и много други;
* ядки – всякакви;
* сладки храни не съдържащи животински продукти като например локум (не всички, но повечето видове), халва, мед, всякакъв вид сладка;
* сладкиши приготвени с брашно, захар и мая, без яйца и млечни продукти;
* локумените вафли, но без шоколадова глазура могат да се вместят в постното ви меню
Баба Марта, 1 март
През март някога е започвала епидемия от шарка, особено страшна е била едрата. За да предпазят децата от нея, на 1 март, а след това и на 9 март преди зазоряване, са се пекли мартенски питки, надупчени с вилица, поръсени с орехи - символ на лице със сипаница. А за да остане лицето здраво и гладко, след изпичане питката се е намазвала с мед и от нея се е раздавало на децата в къщата, след което са им били връзвани мартеничките. Давала им се и по лъжичка червено вино, за да "опита" и Баба Марта и да ги пази.
Един разказ на баба гена от с. Черни Осъм, Троянско.
Рано в зори тя измела двора, почистила градинката и я пременила като млада булка. Пред стряхата метнала червен пояс, запалила буен огън в градината, а после нежно погалила внучетата: да станат, че е време да обиколят огъня, а по-смелите да го прескочат, та да им е весело през цялата година. Болести до тях да не припарят. Квачките много пилета да наплодят. Разказа ми още, че е гощавала внучетата с медени топли питки. А лехата, ей там до оградата, децата с лук са засадили, та да напори Защото народът казва: "Сухо дърво да боднеш на първи март, клони ще пусне, плод ще роди".
Изпълнявали палавниците бабините поръки и радостно очаквали да им разкаже пак онази приказка за Баба Марта, когато е била малка като тях.
Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Те носели едно име - Сечко. Само че единият наричали малък, а другият - голям Сечко.
От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птичките се обадили, та тревица стоката да попасе.
- Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде - думал й свекърът.
Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месецът разбирал кога дъжд ще завали, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
- Кърпикожусите цъфтят сега, снахо - топло й напомнил старецът. - Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
- Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи - казала снахата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове безмилостно забрулили напъпилата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Младата овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците горе в планината.
Слушат внуците бабината приказка и разбират, че младите не трябва да бъдат непокорни, а да зачитат мъдростта на старите, защото народът за мартиното време казва: "Мартин дъжд да се тури в оцет - лют става".
Така останал, кой знае от кои времена, обичаят да се правят мартеници от червена и бяла вълна, за да е радостна Баба Марта и да носи само добрини на хората.
Свети 40 мъченици, 9 март
Сред старите българи празникът е известен като младенци. Народното поверие гласи, че на този празник идват щъркелите. Самите щъркели са почитани от българите. Те са свързани с децата. И днес много хора помнят, как техните баби са им казвали, че щъркелът ги е донесъл. Смята се, че къща или двор, където гнезди семейство щъркели, е запазено от магии. Техните яйца също имат предпазна магическа сила.
На Свети 40 мъченици се изпълняват редица религиозни ритуали и обреди. Те са изпълнявани преди всичко от деца. В обредните песни се отправят различни молби към щъркелите. Като например следната молба:

"... Щърко ле, щърко ле!
Щръкни кола под кола,
Да береме камъне,
Да правиме мостове,
Да ни идат гостове!..."
(Димитър Маринов "Народна вяра", стр. 150)

Старите българи са вярвали, че децата, които са извършвали тези ритуали, когато пораснат няма ги сполетят болести, свързани с кръста.
Отново според народната традиция децата трябва да се отъркалят в тревата. Това обаче трябва да стане преди изгрев слънце. Това се прави за здраве. Въобще на този ден е на почит здравето на децата, тъй като те са най-уязвими от болести.
На този ден се приготвят специални обредни питки наречени младенци, които намазани с мед се раздавали на децата и съседите за здраве. Това се прави с цел да се умилостиви баба Шарка. Както в миналото, така и днес много от децата са боледували или боледуват от дребна и едра шарка. Едрата шарка някога е нанасяла големи вреди на хората, които са я преболедували. Често пъти хората са умирали от тази болест или ако случайно човек е оцелявал, то е бивал обезобразен от нея. Затова хората в миналото са се отнасяли със срахопочитание към нея.
Празникът на Свети 40 мъченици е свързан и с представата на българите за настъпващата пролет. Народната вяра гласи, че на този ден Господ забива 40 или 140 нагорещени шиша в земята, за да се затопли. Тогава хората са смятали, че слънцето вече се обръща към лято.
Благовещение, 25 март
Старите хора казват, че пролетта идва на Благовец, когато долитат лястовиците и закукат кукувиците.

На 25 март се празнува един от най-хубавите православни празници Благовещение. Преданието разказва как на 25 март небето се отворило и при Дева Мария слязъл Божият ангел-вестител Гавраил и и съобщил, че ще роди Божи син.
“Радвай се благодатна, Господ е с тебе; благословена си ти между жените. Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени, затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божии.”
Благовещение се празнува девет месеца преди Рождество, от където се поставя началото на нашето спасение. Празникът е известен още като “половин великден”. Камбаните на църквата известяват зачатието, а хората възкликват “Радвай се благодатна, Господ е с тебе!”. Облича се нова дреха и на празничната трапеза се слага риба, обредна питка, мед и лучник. Бабите казват, че дойде ли Благовец, хората се хващат за зелено. Приготвя се супа от прясна коприва и в средата на трапезата се нареждат зеленчуци. Момичетата месят за първи път питка с мед, която раздават на съседи и роднини.
25 март е благ ден, в който човек не чувства болка и раните заздравяват. На малките деца пробиват ушите и се бележат животните. Жените копаят градината, на някои места пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед.

Поздравявам Ви с едно стихче от стихотворението „Пролет” на шуменската поетеса и моя приятелка Христина Герова:

Вън пролет е, цъфтят цветята,
жужат пчеличките над тях,
вън пролет е, и птичките запяха,
със тях запя и моята душа.

И помнете завета на пчеларя Иван Хр. Данов от с.Добродан, Троянско:

БЕЗ МЕД НЕ СЯДАЙ СОФРАТА!

Във село Добродан Троянско,
приема бай Иван пчеларя.
Клиенти всички са приятни
и ето що ви съобщавам:

Продукт единствен на света е,
растителен и животински.
На ведро лято той ухае,
богат с ензими, фитонциди.

Но манов мед или нектарен,
той винаги кристализира,
нормално чист и неподправен,
на огъня се той кремира.

Със тъмен - с много минерали,
подслаждай плодове, млеката,
боза, компоти, лимонади.
Без мед не сядай на софрата!

Напитки също вий правете,
с овошки сухи и брашната,
с мая, особено пък лете –
разхлада и храна богата!

Та спрете захарта цвеклова,
че хората се състаряват!
Правете с мед сладкиши нови,
а захарта да намалява!

Че тя стеснява ни артерии,
подхранва чревни паразити,
краде ни ценни минерали
и тъй руши ни тя зъбите…

Вощина също е лекарство,
подсилена със прах от клея,
подкожни бучки тя смекчава,
венците млади заякчава.

А вътрешно със мед доставя
и за растежа витамини,
затуй купуват мед в далаци,
за стари, болни, рожби мили…

Из “Завети на пчеларя” от Ив. Хр. Данов

Бъдете здрави!
С обич: Даниела Челебиева